История

В средата на 60-те години на ИПП "Софпроект" е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него.По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на "Софпроект" с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди Царица Йоанна и Панчо Владигеров) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. Баба Парашкева/Вълчо Иванов (днес Европа/Сливница) по подобие на бул. Цариградско шосе с изграждане на безсветофарни кръстовища на две нива за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната МС "Западен парк" е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи - главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. - Бс-69-Сф (разработена от ИПП "Софпроект" и прилагана от ДК-1 "Военна рампа") и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 "Земляне"). Строежът започва от трети микрорайон, а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-79 г. Около 1977 г. започва и настаняването в готовите жилища, макар че по онова време почти нищо от прилежащата инфраструктура не е изградено. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара (това са автобуси 108, 109 и 110).

В хода на строежа първоначалният проект е коригиран и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8, 9 и 10 микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. Панчо Владигеров, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен "Люлин". През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин 1 - Сточна гара,, по-късно удължена до Люлин 3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8, 9 и 10), но част от тях (откъм бул. Европа) остава незавършена. Така и не се реализират нито предвидените спортни съоръжения, нито главният обществен център, нито многоетажните паркинги, нито реконструкцията на бул. Баба Парашкева и Вълчо Иванов. В този период се откриват и "бързи" автобусни линии по маршрутите на 109 и 110.Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия - тб 7, а в края на 80-те - и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на 8. Линията на метрото от Люлин до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 30 години след първата копка.