История

Старото име на местността е Корубаглар (на турски: лозя в гори), по-късно Курубаглар (означаващо сухи лозя; с това име се среща при Вазов и Дебелянов) свидетелства, че до Балканската война той е незастроен. През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на Дружество „Работник“.[1] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорната) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.

По време на бомбардировките на София през 1944 г., квартал "Лозенец" е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.

Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско и Вакарелско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец" и „Горни Лозенец". Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век. В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т. нар. „Римска стена“ - ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. Сега (след 1950 г.) там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 - 2005 г. храм „Св. Мина“.

В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум” е правителствената резиденция “Лозенец”. На бул. „Драган Цанков” № 4 е сградата на Българското национално радио.