Горна баня

Горна баня е квартал на София и част от административния район Овча купел на Столична община. Намира се в югозападния край на столицата. Известен е с минералните си води и най-чистия въздух в София, благодарение на уникалното взаимодействие между въздушни течения от Владайското дефиле, Бучинския проход и Сливнишкото поле, осигуряващи постоянно проветрение и препятстващи задържането на мъгли. Съществуват исторически сведения, че на мястото на квартала в Средновековието е имало друго населено място, което обаче е запустяло по неизяснени и до днес причини. Една от легендите разказва, че селището е възстановено, след като по време на лов, кучето на софийския валия се изцерило при къпането в мочурливата местност под днешния минерален извор. Историческите източници доказват, че днешният квартал Горна баня води началото си от едноименното село, възникнало в втората половина на 18 век, когато около минералния извор постепенно започват да се заселват кореняшките фамилии, запазили се и до днес: Богровски, Антанасови, Бистричански, Кържови, Божкови и др. Общо 34-те кореняшки рода живеели през 18 - 19 век в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до сегашната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на турското робство в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те г. на 19 в. имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след Освобождението е купен от княз Ал. Батенберг, а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници. През 1938 г. Горна баня, Бояна и Княжево са включени официално като квартали на столицата София. Горна баня има тогава население от 2300 души.