История

Във връзка с въстанието на цар Петър Делян през 1040 г. и нашествието на печенегите през 1048 г. българските и византийските исторически извори споменават тук крепост: „Има яка българска крепост Боян. Там бяха именити и войнствени мъже-българи, а техният войвода там бе тъй нареченият Ботко. Като се окуражеха в своята храброст, те излизаха вън от крепостта, за да се бият, като че ли се срамуваха да останат в крепостта.“ (Какавмен за въстанието на Цар Петър Делян). Името на крепостта Батил най-вероятно е свързано с това на споменатия като Ботко войвода. Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).

В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян част от която е била самата Боянска църква и са живели аристократи на Втората българска държава.

През 1938 г. е създадена Голямата градска община на София, към нея е присъединена Бояна, която губи статута си на село едва през 50-те на 20. век години.