СОФИЯ

2009-10-06T13:04:00.001-07:00

София - Расте, но не старее!

Нощна София:

Мебелни магазини

2009-10-06T12:53:00.000-07:00

Развлекателни центрове

2009-10-06T12:49:00.000-07:00

Зоологическа градина
София
ул. Сребърна 1 (карта)
02/ 962 04 49
http://www.blogger.com/www.sofiazoo.com

Детски парти клуб "Забавления с Нескуик"
София
ж.к. "Стрелбище"
ул. "Мила родина" 36
gsm: 0896 703130 0896 703130; 0894 702444 0894 702444
Всеки ден от 9.00 до 21.00 часа
Почасови занимания за деца, уникални партита по филмови сюжети,
съоръжения и програми за големи деца до 12 години.
http://www.blogger.com/www.happycosmos.com

Кино Арена - детски кът
София
бул. Тодор Александров 64 (карта)
тел: 02/ 812 77 00
Кино Арена Младост
ж.к Младост IV (карта)
Бизнес парк София
тел: 02/ 817 97 00

Детски развлекателен комплекс CITY KIDS
София
Сити Център София, 2 етаж
GSM: 089/ 8408500
e-mail: citykids@abv.bg

Детски развлекателен комплекс ПАТИЛАНЦИ
София
Младост 3
бул. Филип Аврамов (карта)
тел: 02/ 974 48 39, 974 49 63
http://www.blogger.com/www.patilanci.com

За дома и строителството

2009-10-06T12:45:00.000-07:00

Училища

2009-10-06T12:38:00.000-07:00

Професионални :

2009-10-06T12:37:00.000-07:00

Професионална гимназия по битова и електротранспортна техника (ПГБЕТ) Красна поляна професионално
Професионална гимназия по електротехника и автоматика (ПГЕА) Овча купел професионално
Професионална гимназия по транспорт “МАКГАХАН” Слатина професионално

Средно общооразователни :

2009-10-06T12:35:00.000-07:00

10 Средно общообразователно училище „Теодор Траянов” Младост общообразователно
101 Средно общообразователно училище ”Бачо Киро” Надежда общообразователно
109 Основно училище „Христо Смирненски” Слатина общообразователно
123 Средно общообразователно училище ”Стефан Стамболов” Красна поляна общообразователно
13 Средно общообразователно училище „Св.Св.Кирил и Методий” Възраждане общообразователно
137 Средно общообразователно училище „Ангел Кънчев” Люлин общообразователно
138 Средно общообразователно училище ”Проф. Васил Златарски” Слатина общообразователно
140 Средно общообразователно училище „Иван Богоров” Връбница общообразователно
144 Средно общообразователно училище „Народни будители” Младост общообразователно
145 Средно общообразователно училище „Симеон Радев” Младост общообразователно
148 Основно училище „Проф.д-р Любомир Милетич” Слатина общообразователно
149 Средно общообразователно училище ”Иван Хаджийски” Овча купел общообразователно
15 Средно общообразователно училище ,,Адам Мицкевич” Надежда общообразователно
170 Средно общообразователно училище”Васил Левски” Нови Искър общообразователно
18 Средно общообразователно училище „Уилям Гладстон” Възраждане общообразователно
21 Средно общообразователно училище ”Христо Ботев” Лозенец общообразователно
3 Средно общообразователно училище ”Марин Дринов” Илинден общообразователно
30 Средно общообразователно училище „Братя Миладинови” Възраждане общообразователно
31 Средно училище за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов” Слатина общообразователно
33 Езикова гимназия „Света София” Люлин общообразователно
36 Средно общообразователно училище ”Максим Горки” Красно село общообразователно
4 ОУ ”Проф. Джон Атанасов” Искър общообразователно
41 Основно училище “Свети Патриарх Евтимий” Триадица общообразователно
50 Основно училище “Васил Левски” Витоша общообразователно
54 Средно общообразователно училище „Св.Иван Рилски” за чужди езици и туризъм Надежда общообразователно
64 Основно училище „Цар Симеон Велики” Витоша общообразователно
74 Средно общообразователно училище ,,Гоце Делчев” Връбница общообразователно
88 Средно общообразователно училище „Димитър Попниколов” Овча купел общообразователно
93 Средно общообразователно училище „Александър Теодоров - Балан” Слатина общообразователно
94 Средно общообразователно училище ”Димитър Страшимиров” Слатина общообразователно
96 Средно общообразователно училище с изучаване на чужди езици ”Лев Толстой” Люлин общообразователно
97 Средно общообразователно училище ”Братя Миладинови” Люлин общообразователно
Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън” Илинден общообразователно
Държавно Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев” Младост общообразователно
Профилирана гимназия за изучаване на чужди езици (ПГИЧЕ) ”Св. Методий” Красно село общообразователно

ГРАДИНИ

2009-10-06T12:33:00.000-07:00

Частни детски градини :

2009-10-06T12:31:00.000-07:00

Частна детска градина "Мария Магдалена"
гр.София,кв.”Гоце Делчев”,
ул.”Ген.Кирил Ботев” №26 Е;
тел.: 859 80 35; GSM: 0889 518 239 0889 518 239;
www.detstvo-bg.com
e-mail: roza_nik@abv.bg

Частна детска градина "ПО-ПО-НАЙ"
гр.София, кв.”Драгалевци”,
ул.”Крушова градина” №1;
За контакти: Къци Вапцаров - 0882 32 33 32 0882 32 33 32;
www.superart.bg
e-mail: superart@abv.bg

Частна целодневна детска градина "БОНБОН"
г.София, "Люлин-9",бл.964 (зад р-т "Адашите")
тел.:0888878673,0888407499
www.bonbonkidz.com
e-mail: bonbon_kids@abv.bg

Частна детска градина"Мечо Пух-Люлин"
Находяща се в гр.София,ж.к. Люлин-9 в чисто нова луксозна сграда, разполагаща с отлични условия, набира деца от 2 год. и 6м. до 7 год.За повече информация:
тел: 0888 372 489 0888 372 489
0896 736 031 0896 736 031
e-mail: zaek1234@abv.bg

ЧДГ "Немо"
ул. Маточина 2а

Езикова детска градина “Питър Пан”
Приоритетни дейности включени в програмата на обучение са езиците/английски и немски/ и изкуствата /изящни и приложни/. Предлагат се разнообразни варианти на посещения: целодневен, полудневен, почасов престой чрез талонна система, детски уикенд-пансион /събота и неделя/.
кв. “Гео Милев”,
ул. “Никола Обрешков” 8А/зад хотел Плиска/

ЧДГ “Арлекино”
Градината е със засилено изучаване на английски, италиански и испански език.
кв. Обеля

ЧДГ “ЛиДи”
кв. Бояна
ул. “Розариум” 8

Частна спортна детска градина “Смехуранци”
гр. Банкя
ул. “Варна” 29

ЧПДГ “Къщата на Алиса и нейните приятели”
ул. “Кракра” 2А, стая 209,213
намира се в сградата на ДК“Средец”

ЧДГ “Елхица”
кв. Симеоново, ул. “Мишова орница” 5

ЧДГ “Малечко”
кв. “Княжево”, ул. “Студен кладенец” 8

ЧДГ “Рай”
ул. “Бистришко шосе” 47

ЧДГ “ЕСПА”
жк Младост 1, до бл. 67

ЧДГ “Светлина”
Зона Б5, ул.“Одрин” 62
кв. Овча купел, ул. 681 №5

ЧДГ “Дрита”
кв. Симеоново, ул.“Каменица” 13,

ЧДГ “Пламъче”
кв. Борово, ул.“Дебър” 30,

ЧДГ “Приятел на детето”
жк Изток,
тел.: 02/ 944 29 18

ЧДГ "Wonder world"
кв. Драгалевци, ул.“Маточина” 2А

ЧДГ “Алиса”
кв. Лозенец, ул. "Горски пътник" 30,

ЧДГ “Веда”
ул. “Марин Д. Христов” 5

ЧДГ “Ерих Кестнер”
жк Люлин, 6 м-рн

Първа частна детска градина
жк Левски, ул. “Бесарабия” 46,

ЧДГ “Увекинд”
кв. Бояна, ул.612, №4,
тел.: 02/ 857 51 00

ЧДГ “Д-р Мария Монтесори”
кв. Горна Баня, ул. “Вечерница” 21

Частна немска градина “Пумукъл”
бул. “Цар Борис III" 150,

ЧДГ “Звездичка”
кв. Павлово, ул. “Ветрушка” 5А,

ЧДГ “Съни”
“Съни” – ж. к. Левски В,
“Съни 2" – ул. “Бяло море” /до ИСУЛ/

ЧДГ “Сияние”
кв. Бояна
ул. “Студен кладенец” 44

Частна немска детска градина и предучилище “Дойче шуле”
Жк “Младост”- 1
ул. “Йерусалим” 10

ЧДГ “Дъга”
гр. Банкя
ул. “Царибродска” 5

Детска градина “Меджик Уърлд”
гр. Банкя
ул. “Пейо Яворов” 19

ЧДГ “Д-р Петър Берон”
кв. Лозенец
бул. “Черни връх” 67

Мила – Мая Вълчева ЕТ
София
ул. Майстор Миленко Радомирец №4, Братя Бъкстон Св. Константин и Елена ЧДГ
(Ива – ЛМ – Иванка Пампулова ЕТ)
София ул. Бесарабия №46,

Светлина (Сивена ООД)
София
ул. Одрин №62, център

Сияна ООД
София
ул. Студен кладенец №44

Суит Суит Хом
(Магдонна ЕООД)
София
ул. Мърфи №12, център

ЦДГ №23 Шарл Перо
София
ул. Минзухар №5, Горубляне

ЧДГ Приятел на детето
София
ул. Акд. Г. Бончев №1, к-с БАН, Слатина

Държавни детски градини :

2009-10-06T12:25:00.000-07:00

Детска градина № 5
Кв.Надежда бл.510
тел: 36 97 04

Детска градина № 6
Ул.Братин дол 7
тел: 22 17 87

Детска градина № 7
Ул.Григор Пърличев 10
тел: 52 17 97

Детска градина № 8
Ул. Пловдив 25
тел: 22 35 63

Детска градина № 9
Суходол, ул.Овчо поле 17
тел: 292 61 02

Детска градина № 10
Гр.Банкя, ул.П.Д.Петков 15
тел: 9937 70 47

Детска градина № 11
Ул.Кораб планина 42
тел: 62 31 48

Детска градина № 12
Ул.Уилям Гладстон 38
тел: 988 56 83

Детска градина № 13
Ж.к.Люлин 24 48 77

Детска градина № 15
Бистрица, ул.Тинтява 8
тел: 992 21 27

Детска градина № 16
Ул.Мусала 7
тел: 55 00 47

Детска градина № 18
Ул.Плачковски манастир 7
тел: 44 39 38

Детска градина № 19
Бул.Христо Смирненски 36
тел: 66 12 30

Детска градина № 20
Ул.Бесарабия 46
тел: 45 70 74

Детска градина № 22
Бул.Петко Каравелов 62, бл.18А
тел: 52 30 37

Детска градина № 23
Кв.Горубляне, ул.Хан Аспарух 1
тел: 973 62 36

Детска градина № 24
Кв.Разсадника, до бл.11
тел: 22 10 43

Детска градина № 25
Ул.Тайга 29
тел: 39 47 11

Детска градина № 26
Ж.к.Дружба
тел: 79 80 92

Детска градина № 27
Ж.к. Обеля 3
тел: 38 29 77

Детска градина № 28
Ул.Васил Петлешков 75
тел: 47 79 60

Детска градина № 29
Ул.Д.Хаджикоцев 35
тел: 66 11 92

Детска градина № 30
Жк.Дружба, бл.410
тел: 42 61 87

Детска градина № 31
Ул.Училищна 10
тел: 39 21 91

Детска градина № 34
Ул.Балша 8
тел: 52 16 10

Детска градина № 40- Проф. Г. Ангушев
Ул.Метличина поляна 10
тел: 59 11 15

Детска градина № 43
Ул.Княз Борис I 40
тел: 83 15 46

Детска градина № 45
Ул.Шумен 2
тел: 31 00 58

Детска градина № 48
Ул.Атанас Далчев 12
тел: 72 23 52

Детска градина № 51
Ул.Струга 15
тел: 31 31 40

Детска градина № 53
Ул.Цар Симеон 225
тел: 22 34 48

Детска градина № 54 ''Сбъдната мечта''
Кв.Слатина
ул. Слатинска №60
тел. 722435

филиал: ул. Кривина, бл. 73
Детска градина № 55 ''Веселина''
Ул.Каймакчалан 4
тел: 944 63 92

Детска градина № 56
Ул.Цар Асен 6
тел: 987 7003

Детска градина № 57
Жк.Люлин
тел: 25 38 20

Детска градина № 60
Саниториална, ул.Княжевска 41 57 33 29

Детска градина № 62 ''Зорница''
Кв.Христо Ботев ул.502 № 6
тел: 9455333, 945063

Детска градина № 64 ''Вяра, Надежда и Любов''
ж.к. Младост -4, до бл. 436
тел.: 74 00 56

Детска градина № 65
Ул.Овче поле 123
тел: 31 03 24

Детска градина № 67
Бул.Братя Бъкстон 16
тел: 56 30 57

Детска градина № 68
Ул.Неофит Рилски 12

Детска градина № 70
Ул.Ю.Гагарин 16
тел: 72 00 33

Детска градина № 71
Ул.Плакалница 51, бл.59
тел: 45 70 76

Детска градина № 72
Бул. Монте видео 21
тел: 55 87 71

Детска градина № 75
Кв.Враждебна
тел: 47 78 26

Детска градина № 77
Ул.Мизия 6
тел: 944 17 22

Детска градина № 79
Седмична, ул.Кукуш 34
тел: 22 06 35

Детска градина № 80
Горни Лозен
тел: 992 63 04

Детска градина № 83
Ул.Филип Тотю 24
тел: 47 39 07

Детска градина № 85
Ул.Даме Груев 44
тел: 52 10 48

Детска градина № 89
с.Мрамор, ул.Л.Каравелов 16
тел: 998 41 73

Детска градина № 92
Ул.Розова долина 12А
тел: 66 13 58

Детска градина № 93
Ул.Кап. Тодор Нончев 30
тел: 62 30 49

Детска градина № 94
Ул.Мадарски конник 7
тел: 44 64 81

Детска градина № 96
Ул.Христо Белчев 41
тел: 987 60 03

Детска градина № 97
Кв.Филиповци, ул.Поручик Хранов 4
тел: 25 50 09

Детска градина № 99
Ул.Битоля 27
тел: 59 01 12

Детска градина № 100
Ул.Велико Търново 2
тел: 44 25 16

Детска градина № 102
Кв.Разсадника, до бл.11
тел: 22 95 75

Детска градина № 104
Ул.Чумерна 15
тел: 83 32 75

Детска градина № 106
Ул.Родопи 8
тел: 31 01 76

Детска градина № 108
Жк.Дружба
тел: 79 90 57

Детска градина № 109
СТТС, Панчарево
тел: 992 34 38

Детска градина № 110
Ул.Батуня 75
тел: 45 30 19

Детска градина № 112
Киноцентър
тел: 68 35 10

Детска градина № 113 Руска
ул.Преспа 3
тел: 87 61 25

Детска градина № 114
Бул.Цар Борис III
тел: 54 54 60 20 54 54 60 20

Детска градина № 115
Ул. 8 март
тел: 28 38 13 45

Детска градина № 116
Ул.Гюешево
тел: 78 22 36 15

Детска градина № 117
Ул.Б.Петков 26
тел: 46 74 43

Детска градина № 119
Ул.Брегалница 26
тел: 21 43 18

Детска градина № 120
Ул.Позитано 125
тел: 22 32 19

Детска градина № 121
Жк.Дружба, срещу бл.46
тел: 79 21 30

Детска градина № 123
Ул.Врабча 9
тел: 88 32 95

Детска градина № 124
ул.Захарий Круша
тел: 52 20 28

Детска градина № 125
Бул.Васил Левски 99Б
тел: 988 50 03

Детска градина № 127
Жк.Стрелбище, бл.91
тел: 59 31 55

Детска градина № 128
Ул.Суходолска 2
тел: 22 36 18

Детска градина № 129
Ул.Косово поле 3
тел: 58 21 83

Детска градина № 130
Западен парк
тел: 22 36 73

Детска градина № 132
Ул.Цар Иван Шишман 10
тел: 87 49 87

Детска градина № 133
Ул.Е.Потие 1
тел: 72 03 90

Детска градина № 134 Логопедична
ул.Урвич 14
тел: 52 29 19

Детска градина № 136
Бул.Цар Борис III 130
тел: 55 14 68

Детска градина № 137
Ул.Република 70
тел: 38 83 30

Детска градина № 139
Кв.Модерно предградие Ул.Иван Ботев 12
тел: 26 10 71

Детска градина № 140
Ул.С.Вацов 1
тел: 22 05 78

Детска градина № 141
Ул.Света гора 33
тел: 65 66 84

Детска градина № 145
Ул.Нишава бл.134А
тел: 59 81 62

Детска градина № 147
Ул.Дечо Стефанов 35
тел: 70 05 38

Детска градина № 148
Ул.Свети Никола Нови 22
тел: 38 11 12

Детска градина № 149
Ул.Железопътна 22
тел: 39 51 71

Детска градина № 150
Ул.Веслец 31
тел: 83 14 13

Детска градина № 151
Ул.Оборище 94
тел: 44 18 57

Детска градина № 152
Ул.Ил.Джагаров 2
тел: 38 13 69

Детска градина № 153
Жк.Обеля, бл.235
тел: 38 49 92

Детска градина № 158
Ул.Дебър 22/24
тел: 56 68 01

Детска градина № 160
Ул.Захарий Зограф 1
тел: 967 10 14

Детска градина № 161
Бул.Цар Борис III 152
тел: 55 62 52

Детска градина № 162
Ул.Урвич 12
тел: 52 23 29

Детска градина № 163
Ул.С.Димитров-Шабан 3
тел: 26 64 63

Детска градина № 164
Ул.Мечово усое 6
тел: 57 00 53

Детска градина № 165
Ул. Чарлз Дарвин 19
тел: 72 01 02

Детска градина № 166
Ул.Горски пътник 23
тел: 66 22 71

Детска градина № 167
Ул.Балша 6
тел: 52 25 22

Детска градина № 168 ''Слънчогледи''
ж.к. Гео Милев
Ул.Постоянство 9
тел: 72 09 93, 73 03 80

Детска градина № 169
Ул.Възрожденска 19
тел: 38 26 55

Детска градина № 170
Жк.Надежда ул.Любородие 4
тел: 38 29 22

Детска градина № 171
Кв.Свобода
тел: 38 11 57

Детска градина № 172
Ул.Вършец 11А
тел: 45 30 44

Детска градина № 173
Ул.Златица 46
тел: 45 10 55

Детска градина № 174
Ул.Мала планина 36
тел: 62 10 90

Детска градина № 177
Жк.Суха река, до бл.100
тел: 45 51 26

Детска градина № 178
Жк.Младост, до бл.363
тел: 74 41 13

Детска градина № 180
Герман, ул.Занаятчийска 12
тел: 973 60 43

Детска градина № 183 ''Щастливо детство''
Ул.Цветан Радославов 30
тел: 870 11 26, 870 61 37

Детска градина № 184
Жк.Обеля, бл.204
тел: 36 97 05

Детска градина № 186
Жк.Овча купел, бл.513
тел: 56 94 27

Детска градина № 187
Ул.Тумба 1
тел: 920 15 45

МАГАЗИНИ

2009-10-06T12:23:00.000-07:00

Молове

2009-10-06T12:17:00.000-07:00

Техника

2009-10-06T12:14:00.000-07:00

За децата

2009-10-06T12:12:00.000-07:00

Хипермаркети

2009-10-06T12:07:00.000-07:00

КОНТАКТИ

2009-04-26T12:54:00.000-07:00

За забележки по сайта и връзка с админ:

E-mail: pazarruvane@abv.bg

ЧАТ

2009-04-26T12:47:00.000-07:00

Западен парк

2009-04-26T12:27:00.000-07:00

Западен парк е вторият по големина парк в София след Борисовата Градина. Разположен е между кварталите Западен Парк, Люлин, Факултета, Красна Поляна, Захарна Фабрика и Гевгелийски. Попада в столичния район Илинден. През парка тече Суходолската река и минава жп линията за Перник. На парка е кръстена и намиращата се под булевард Царица Йоанна метро станция. Входът на Западния парк е откъм булевард Сливница.

Паркът е с много добра инфраструктура, има много пейки, оживен е, но няма нощно осветление. В края на парка се намира местността Смърдана.

Северен парк

2009-04-26T12:26:00.000-07:00

Северният парк се намира в северната част на София.

На изток граничи със стадион „Локомотив“, на север със складова и промишлена база, както и с търговския комплекс "Илиянци", а на юг - с жилищните комплекси „Свобода“, „Надежда“ и "Връбница". Западно от парка е местността "Ливадите". През парка минава река "Какач". Преминаването през нея става по силно увреден, опасен за живота ламаринен мост. От северната му страна преминава железопътна линия за товарен превоз, а на юг от него е бул. "Ломско шосе" и жк "Обеля". Паркът е проектиран и изграден в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век на мястото на обработваемите земи на село "Връбница". Къщата на бившия едър земевладелец на "Връбница" се намира в началото на парка, до електростанцията (дом на архитектите сем. Лозанови, родители на доц. Георги Лозанов, зам.-главен редактор на в. "Култура" и председател на Българската медийна коалиция"). В началото на горската част на парка се намира уникалният за София слънчев часовник. В парка има няколко асфалтирани алеи, пресъхнал пръстеновиден канал, увеселителни съоръжения, заведения за хранене и др. В източния край на парка, до жк "Свобода" се намира детско игрище с уникални играчки, плод на соцреализма - артилерийски оръдия "Катюша" и др. подобни, както и изключително стръмни дъговидни мостове. Съоръжението "Училище на отрито" и естрадата в парка са полуразрушени, в тежко състояние. Единствената чешма на територията на парка се намира малко след южния вход. Залесяването е от смесен тип - иглолистно и широколистно, отделните видове се редуват на няколко паралелни масива. Откъм "Ливадите" гората свършва във вид на идеална права линия от жп-линията към "Ломско шосе". Паркът се обитава от катерици, няколко вида птици, кучета, гущери, жаби и пълна гама насекоми. В миналото по коритото на "Какач" гнездяха шъркели. Въздухът в района на парка е замърсяван от северната промишлена зона.

Южен парк

2009-04-26T12:23:00.000-07:00

Южният парк е един от големите паркове в София, разположен - както името му подсказва, в южната част на града.

На север в близост до парка преминава бул. „България“. Някои други главни пътища, които обграждат Южния парк са бул. „Петко Ю. Тодоров“, ул. „Хенрик Ибсен“ и бул. „Гоце Делчев“, който завършва при тези два пътя.

В Южния парк се срещат 65 вида птици, 29 от тях защитени, а 2 записани в Червената книга на България. Перловската река пресича парка.

В Южния парк има сцена, на която нерядко се изнасят безплатни концерти.

Природен парк Витоша

2009-04-26T12:15:00.000-07:00

Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров. Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранище.

В границите на парка се включват два резервата:

Биосферен резерват Бистришко бранище
Резерват Торфено бранище

Растителният свят в парка е изключително богат и разнообразен:

500 вида сладководни водорасли;
805 вида гъби;
360 вида лишеи;
326 вида мъхове;
1489 вида висши растения

Животинският свят също е изключително разнообразен:

Безгръбначни - 540 вида;
Насекоми - голям сечко, буков сечко, червена горска мравка;
Риби - балканска пъстърва;
Птици - намерени са 236 вида, от които 120 са гнездящи, а 53 са прелетни. Основните видове са сокерица, жълтоглаво кралче, боров синигер, кръсточовка, червенушка, голям пъстър кълвач, черен кълвач, керкенез, мишелов, голям ястреб и други.
Бозайници - благороден елен, сърна, мечка, вълк, заек, лисица, видра, дива котка и др.

В парка се срещат 13 вида прилепи - малък подковонос, голям подковонос, пещерен дългокрил и други.

Борисова градина

2009-04-26T12:14:00.000-07:00

Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София. В него има множество детски площадки, алеи, пейки, езерца. Старото име на парка от близкото минало е „Паркът на свободата“. Борисовата градина е разположена в централната част от столицата.

В Борисовата градина се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София — Мария Луиза.

Борисовата градина носи името на цар Борис Трети, по чието нареждане е устроена. Тя е най-старият голям парк в София. През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването ѝ на швейцареца Даниел Неф. През 1883–1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. Най-напред паркът е наречен „Разсадника“, впоследствие преименуван на „Пипиниера“, а през 1885 г. получава името Борисова градина.

Централна минерална баня

2009-04-26T12:07:00.000-07:00

Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, район "Оборище". Построена е по проект на австрийския арх. Фридрих Грюнангер и българския му колега арх. Петко Момчилов в началото на 20-ти век на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил Сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източни ортодоксални орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев.

При бомбардировките над София по време на Втората световна война е пострадало северното ѝ крило, но сградата била бързо възстановена.

Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото ѝ състояние. От дълго време Банята е в активна реконструкия за нуждите на Софийски исторически музей.

Софийски зоопарк

2009-04-26T12:04:00.000-07:00

Софийският зоопарк е една от атракциите в София. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Понастоящем в софийската зоологическа градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи.

Намира се на ул. „Сребърна“ №1 (по традиция, въпреки, че реално се намира на или срещу "Сребърна" №32). През летния сезон е отворен за посетители от 9:00 до 19:00 ч., а през зимния — от 9:00 до 17:00 часа. Негов директор е д-р Иван Иванов.

Булевард Витоша

2009-04-26T12:01:00.000-07:00

Булевард "Витоша" по-известен като "Витошка" е основна пътна артерия в центъра на София. "Витошка" е популярна с многобройните си магазини и бутици по нея. По булеварда минават и трамвайни линии. Според едно проучване на Къшмън и Уейкфилд за 2005 г., "Витошка" е 22-рата най-скъпа търговска улица в света.

През последните години има дебати дали Витошка да остане изцяло затворена за движението или да се отвори частично или изцяло за превозни средства. По булеварда продължават да вървят трамваи, дори когато улицата е била затворена за други МПС-та. На 28 септември 2006 г. общинските съветници решават да отворят частично Витошка за собственици на търговски обекти и живеещи в района.

Крепостта Сердика

2009-04-26T11:59:00.001-07:00

Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София, България.

Построена е през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод. Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“. Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“, от тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите. Западната стена следва посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“ и стига до днешната Съдебна палата. Южната стена е документирана под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена при хотел „Рила“.

В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град. В Сердика се е влизало през четири градски порти, като се предполага, че всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис, документиращ строежа. В подлеза е изложен един от тези блокове, но не от източната, а от северната порта, разкрита непосредствено под кръстовището "Мария Луиза - Екзарх Йосиф". Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица "Вашингтон" в двора на новата католическа катедрала. Всъщност първоначалната крепостна стена не е била достатъчно яка и затова е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите - на 14 метра.

Панчаревско езеро

2009-04-26T11:57:00.001-07:00

Панчаревското езеро е язовир в Западна България, на река Искър, в края на Панчаревския пролом, между Лозенска планина и Витоша, на 600 м. н.в. Дължина 3 km, ширина до 400 m, дълбочина до 15 м. Намира се на 15 km южно от София, при вливането на река Бистрица в Искър. На западния му бряг е разположено село Панчарево и Панчаревските минерални извори а в околността му са селата Кокаляне и Герман. Източния бряг на езерото е зает от дъбови и борови гори, а склоновете се спускат стръмно към водата, на места завършвайки със сипеи. В района на Панчаревското езеро са изградени спортни бази и заведения за обществено хранене. Красивата околност и близостта му до столицата, го правят любимо място за излети на софиянци.

Екопътека „Панчаревско езеро“ е разположена в западните склонове на Лозенската планина, непосредствено над източния стръмен бряг на езерото. Дължина 3 км. Започва при язовирната стена над с. Герман и завършва при ВЕЦ "Кокаляне".

Паметник на Цар Освободител

2009-04-26T11:55:00.000-07:00

Паметникът на Цар Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е един от най-внушителните паметници в София, издигнат в чест на Освобождението на България през 1878 година, в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Паметникът се намира на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.

Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от богинята на победата Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши. Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България“.

Паметник на Незнайния воин

2009-04-26T11:52:00.000-07:00

Паметникът на Незнайния воин е паметник в центъра на София, столицата на Република България.

Паметникът е разположен на южната страна на старата софийска катедрала „Света София“ на улица „Париж“ №2. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните водени от българската държава.

Паметникът е дело на архитект Никола Николов и е открит на 22 септември 1981 година, по случай 1 300 годишнината на българската държава.

В монумента са съчетани вечен огън, пръст от Стара Загора и Шипка, където се провеждат някои от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов и каменна плоча с надпис:

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!

от стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница“.

Паметник на Васил Левски

2009-04-26T11:50:00.000-07:00

Паметникът на Васил Левски е паметник в центъра на град София, България. Разположен е в центъра на оживено кръстовище, регулирано с кръгово движение, при пресичането на булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“ и улица „Московска“.

Един от първите паметници, поставени в новата столица след Освобождението, паметникът е поставен в близост до предполагаемото място на екзекуцията на българския революционер Васил Левски на 18 февруари 1873 година. Плановете за изграждането му датират още от Освобождението през 1878 година, но поради лоша организация и липса на финансиране той е официално открит едва на 22 октомври 1895 година.

Паметникът представлява колона с височина 13 m, изработена от сив гранит по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца Абрамо Перукели, а бронзовият барелефен портрет - от Йозеф Страховски (според някои източници - от Рудолф Вайр).

Орлов мост

2009-04-26T11:46:00.000-07:00

Орлов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в центъра на град София. Мостът е построен над Перловска река. Името му идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Намира се непосредствно до Националния стадион Васил Левски, Паметникът на съветската армия и Борисовата градина. След влизането в София от източна посока по Цариградско шосе, мостът е първото кръстовище, от където се навлиза в същинския център на града.

Мостът е построен през 1891 година, две години след построяването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Арнолд Колар. Той, заедно с Вацлав Прошек, проектира и изгражда двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против робството. Металните части са изработени от виенската фирма "Рудолф Филип Вагнер". Изящните изработки на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници - Паметникът на Васил Левски (също дело на Колар и Прошек), Лъвов мост, оградата на Градската градина, Царския Дворец (днес Художествената галерия).

На Орлов мост се пресичат бул. "Цариградско шосе" с бул. "Евлоги Георгиев". Продължението на "Цариградско шосе" след Орлов мост в посока Софийския университет се нарича бул. "Цар Освободител".

По Бул. "Евлоги Георгиев" в южна посока се стига до НДК, където продължението му започва да се нарича бул. "България".

Национален стадион „Васил Левски“

2009-04-26T11:44:00.001-07:00

Националният стадион „Васил Левски“ е най-голямото спортно съоръжение с трибуни в България. Стадионът има 43 340 седящи зрителски места. Намира се в центъра на София.

Официално е открит през 1953 г., а основно реконструиран през 1966 г. и 2002 г.

На Националния стадион се провеждат футболни мачове на националния отбор, за републикански първенства и финалите на турнира за Купата на България, а също републикански и международни първенства по лека атлетика.

Националният стадион „Васил Левски“ разполага с 14 спортни зали за джудо, художествена гимнастика, баскетбол, бокс, аеробика, фехтовка, тенис на маса и обща физическа подготовка.

На територията на стадиона има две конферентни зали Зала Родина и Прес-клуб България и три ресторанта.

Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий

2009-04-26T11:40:00.000-07:00

Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, намираща се в град София, е националната библиотека на България, най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната. Библиотеката е разположена до Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и селата Осоица и Богданлия. Библиотеката е предимно справочна и не предлага заемане на материали. Библиотеката публикува няколко специализирани периодични издания: „Известия на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, „Библиотекознание, библиография, книгознание“ и списание „Библиотека“.

Лъвов мост

2009-04-26T11:39:00.001-07:00

Лъвов мост (преди 1889г. на това място се е намирал Шареният мост) е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Сливница", като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район Сердика .

Построен е през 1889-1891 г. от фирмата „Братя Прошек“ по проект на Вацлав Прошек и струва по това време 260 000 златни лева. Той е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. Мостът е украсен с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Ваагнер Биро“.

Жълти павета

2009-04-26T11:37:00.001-07:00

Жълтите павета в централната част на град София, България, са един от популярните символи на столицата. Те представляват паважна настилка от керамични блокове. Свързват се главно с нейния административен, исторически и културен център (неслучайно с тях е настлано пространството от катедралата Александър Невски през Парламента, БАН и бившия царски дворец чак до Народния театър). Когато за някого се каже, че е „от жълтите павета“, това обикновено означава, че или е във властта, или е кореняк софиянец.

Паветата са подарък от австроунгарските владетели за сватбата на цар Фердинанд I, отлети са в Будапеща и са поставени в началото на 20 век.

Улиците в София, настлани с жълти павета, са бул. „Цар Освободител“, бул. „Дондуков“, ул. „Московска“, ул. „Оборище“, ул. „15 ноември“.

площад Княз Александър Батенберг

2009-04-26T11:34:00.000-07:00

„Княз Александър Батенберг“, често наричан и само „Батенберг“, е най-големият[източник?] площад на Балканския полуостров. Наречен е на Александър I Батенберг.

В бившия царски дворец се разполагат Националната художествена галерия и Националният етнографски музей. На площада се намира и Българската народна банка. Тук е бил разположен и Мавзолеят на Георги Димитров от 1949 до 1999 г., преди да бъде взривен.

Площадът е преименуван на "Александър I" от юни 2007 г.

Национален дворец на културата

2009-04-26T11:07:00.000-07:00

Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала („Зала едно“) е с 5000 места. НДК е открит през 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали, 8000 места и възможност за настаняване от 100 до 4000 участника. Сградата „НДК“ посещават около 1 600 000 човека годишно.

Боянска църква

2009-04-26T10:51:00.000-07:00

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г.

Черквата е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Може да се ползва общ билет за вход с отстъпка от цената при посещение и на Националния исторически музей и/или Земенския манастир.

Стига се до нея с автобус №64 и се слиза на спирка „Боянското ханче“ пл. Сборище.

Точния и адрес е:кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ №3.

Свети Георги

2009-04-26T10:49:00.000-07:00

„Свети Георги“ е православна църква, ротонда, в София, България, смятана за най-старата запазена сграда в града построена по времето когато император Константин Велики е резидирал в София.

Църквата наречена на „Георги Победоносец“ се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, на ниво, с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад апсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система "хипокауст" - плочките, повдигащи пода, могат да се видят. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец където е бил дворецът на император Константин Велики, а по-късно и на севастократор Калоян. Оцеляла, в главната си част и до днес, предполага се че в нея са станали някои от важните заседания на Сердикийксият вселенски събор .

Свети Седмочисленици

2009-04-26T10:47:00.001-07:00

„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“.

Сградата е построена през 1528 година като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.

Света Параскева

2009-04-26T10:45:00.000-07:00

„Света Параскева“ е православен храм, намиращ се в град София, България, на улица „Георги Раковски“ № 58.

Храма е наименуван на българската светица Петка Българска, наричана още Параскева.

Църквата е трета по големина в столицата.

Света София

2009-04-26T10:42:00.000-07:00

„Света София“ е православен храм в българската столица София, втората най-стара църква в града след ротондата „Свети Георги“. Построена е върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това мястото е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.

Света Неделя

2009-04-26T10:40:00.000-07:00

„Света Неделя“ е православна църква в София, катедрала на Софийската митрополия. Тя заема мястото на стария площад Коручешме, който се славел със свой извор, засенчван от вековни дървета.

В храма „Света Неделя“, през 1460 г. са пренесени тленните останки на рашкия крал Стефан Урош II. Оттогава народът го нарича „Свети Крал“. Пострадала от пожар през 1856 г., църквата възкръсва от пепелта след осем години, за да бъде разрушена отново на 16 април 1925 г. при комунистически атентат по време на опелото на генерал Константин Георгиев. След атентата църквата е възстановена в днешния си вид, но резбованият иконостас на майстор Антон Станишев е унищожен.

Днес църквата “Света Неделя” притежава красив иконостас, дело на художника от Самоковската школа Станислав Доспевски.

Храм-паметник Свети Александър Невски

2009-04-26T10:38:00.000-07:00

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православна църква в София, която e катедрален храм на българския патриарх.

Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща във втората по големина църква на Балканския полуостров след храм „Свети Сава Сръбски“. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

Национален исторически музей

2009-04-26T10:33:00.000-07:00

Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България и сред най-големите в Европа. Създаден е с решение на правителството на НРБ през 1973 г. и съхранява над 650 000 паметници на културата. Първата представителна експозиция е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в центъра на София. По решение на Министерския съвет от април 1997 е преместен от пролетта на 2000 в "Дом номер 1" на Президентската резиденция, Бояна и става най-добре охраняваният музей в страната. Новата експозиция е тържествено открита от министър-председателя Иван Костов на 29 юни 2000 г.

Национален музей „Земята и хората“

2009-04-26T10:30:00.001-07:00

Музеят „Земята и хората“ е национален музей по минералогия, намиращ се в София, България. Основан е през 1986 г., а първото изложение за посетители е на 19 юни 1987 г.

В музея са изложени над 20 000 експоната, организирани в шест фонда - гигантски кристали, минерали на Земята, минерали на България, минерални ресурси на Земята, минерални ресурси на България, скъпоценни камъни. Други експозиции са посветени на промишлените минерали, суровинни находища на България и нови материали.

Музея е домакин на множество различни художествени изложби и вечери на класическата музика. Утвърдени събития в годишната му програма са и киноложките и фелиноложки изложби, фотоконкурси, спелеоложки сбирки, както и кандидат-студентските борси.

Музеят разполага с библиотека, научни лаборатории, експозиционна, заседателна и видео зали.

Национален военноисторически музей

2009-04-26T10:23:00.001-07:00

НВИМ е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерството на отбраната (сътветно Министерство на войната и Министерство на народната отбрана). Той издирва, съхранява, обработва научно и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейската военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна. Той създава и методически ръководи полковите сбирки и музеи, музеите на видовете и родовете войски.

За своето почти вековно присъствие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 млн. музейни експоната - свидетели на българската и европейската военна история.

Днес музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5 хил. кв. м, в която се разгръща тематична и колекционна експозиция с изразена мобилност и гъвкавост. Библиотеката и компютърнияъ център осигурявят достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея. Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 кв. м. Фондохранилищата на музея са разположени на площ от 4,2 дка. Извън експозиционната си площ музеят има зали за временни изложби, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета.

Забележителности на София

2009-04-26T10:23:00.000-07:00

Културни забележителности

1.Музеи в София:

2.Църкви в София:

3.Други:

Природни забележителности

Транспорт

2009-04-26T09:48:00.001-07:00

Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния.

София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, София-Север, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари - м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Наскоро е отворена и новата Централна автогара София, която позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса.

Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входно-изходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изток-североизток (автомагистрала Хемус и Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 - 2008 г. задръстването се влошава поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги.

Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Столична компания за градски транспорт. Към 2007 г. системата включва 95 автобусни, 17 трамвайни и 10 тролейбусни линии. От 28 януари 1998 г. функционира една отсечка от първата линия на Софийското метро и до края на 2009 г. се очаква да бъде открито продължение на линията.

Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита.

Население на София

2009-04-26T09:37:00.000-07:00

Населението на София е около 1 397 000 жители. (2008) По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години.
На "Селския пазар" (1942г.)

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София пребивават около 1,8-2,0 милиона души.

Според изказвания на някои официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души.

История на София

2009-04-26T09:27:00.000-07:00

София е една от най-древните европейски столици. Човешкото население тук има повече от 7000 годишна история.

На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.хр. около топлите минерални извори възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което по традиция се приема, че произлиза от серди- местно тракийско население от околностите на града. В много антични и средновековни извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика.

През римската епоха (след 45-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).

Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име - Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“), което съответства на латинските надписи civitas Serdensium.

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сардика е моят Рим“. Императорът многократно идвал в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, и дълги месеци живял в своя дворец, наречен условно от учените "градска резиденция". В 4 век той е заемал цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно в 13 век това което е оцеляло от комплекса е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.

През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. Допуска се, че в ромейски извори от този период градът бил наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор. Някои изследователи смятат, че Триадица е видоизменена форма на българското име, произнасяно като Сря̀дьць, а в началото на 20-ти век български учени търсят връзка и с названието „Три води“(проф.Атанас Иширков), като се позовават на убеждението, изказано през 17 в. (Петър Богдан Бакшев), за произхода на Триадица от Три дерета/води.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.

От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. От XIV в. градът се споменава като (Св.) София и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка. С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[6]

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

На Разпети Петък - април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България, финансиран от тайните служби на СССР чрез руско-съветската агентура в България.

На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват двете най-унищожителни измежду многобройните въздушни нападения и бомбардировки над София - разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население. Страната е парализирана и няма сили да се противопостави на съветската (проформа - съюзническата) окупация през септември 1944 година.

Челопечене

2009-04-26T08:24:00.000-07:00

„Челопечене“ е квартал на София, част от район „Кремиковци“. Намира се извън околовръстното шосе, на около 12 км североизточно от центъра на София.

За името на квартала има две легенди. Едната е, че е „дадено поради структурата му, която е такава, че слънцето винаги напича челната част. Има и друга легенда, която разказва, че по време на руско-турската освободителна война турците отстъпвайки запалват източната част на селото и изгаря цяла махала. Тогава при пожара изгаря и челото на една мома и името на селото става Челопечене.“От 1978 г. е квартал на София.

Инцидент в поделение 18250

2009-04-26T08:19:00.000-07:00

1.Общи сведения:

Инцидентът в поделение 18 250 е поредица от експлозии, започнала на 3 юли 2008 г. на територията на поделението, което се намира между квартал Челопечене и село Чепинци край София. Поделението е единствената в България Разснарядителна база за боеприпаси с изтекъл срок на годност и се състои от два цеха за разглобяване на боеприпаси и извличане на взривни вещества и прилежащите към тях складове за боеприпаси.

Около 6:30 сутринта проехтяват няколко мощни експлозии, последвани от поредица по-малки, които продължават с часове. В близост до мястото на инцидента ударната вълна е усетена като слабо земетресение и са изпочупени стъкла на прозорци, в района се издига стълб от гъст дим, който се вижда от километри, тътенът от взривовете също се чува на голямо разстояние.

Пет часа след инцидента няма данни за жертви, пазачите на обекта са се евакуирали при първите експлозии. Двама ранени от счупени стъкла са приети за кратко в „Пирогов“, както и един обгазен гражданин. По данни на Агенцията за ядрено регулиране няма източници на радиоактивно и йонизиращо лъчение и радиационният фон в района е в нормални граници след взривовете.

Първоначалните данни за количеството взривени боеприпаси и опасността за жителите на хората са противоречиви. На път за мястото на инцидента, пред бТВ, кметът на София Бойко Борисов призовава жителите на столицата да останат по своите домове и да затварят плътно прозорците си.Според настоящия началник на Генералния щаб ген. Златан Стойков, взривовете са станали във военно поделение и цех за обезвреждане на боеприпаси, но отрича да има опасност за околната среда и хората. Според бившия началник на Генералния щаб, генерал Никола Колев, става дума за около 2000–2500 тона конвенционални боеприпаси на българската армия, предназначени за унищожаване. Според военния министър Николай Цонев става дума за 20 тона тротил или 25 хиляди взриватели.

Счупени са стъкла на първия терминал на летище София. Излитащите полети за деня са отменени, а пристигащите са пренасочени към пловдивското летище.

Инцидентът се проследява обстойно в българските, както и в световни медии.

Жители на квартал Челопечене твърдят, че около 15 ч. след обяд има нов взрив, който е още по-силен от тези сутринта — усетили са гръм и взривна вълна. От Министерството на отбраната обаче съобщават, че по информация към 15:10 ч. в складовете има само спорадични слаби експлозии.Усетеното като „взривна вълна“ се оказва земетресение с магнитуд 3,2 по скалата на Рихтер и IV степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Регистрирано е в 15:12 часа с епицентър 10-15 km юг-югоизточно от София. Според сеизмолозите това земетресение не може да е в следствие на взривовете.

Изключително интересно е това, че по-малко от четири месеца по-рано, на 15 март 2008 г, се състои почти идентичен случай в албанската столица Тирана, близо до селцето Гърдец (Gërdec). За жалост там има многобройни жертви и ранени. Взривът в Гърдец е толкова силен, че според някои източници е бил чут дори в македонската столица Скопие, намираща се на 150 км разстояние.

2.Боеприпаси:

Според Министерството на отбраната, преди инцидента в поделението са се съхранявали:

96 тона стрелкови боеприпаси
52 тона ръчни гранати
210 тона изстрели за гранатомет ПГ–7
75 тона 23 мм изстрели
48 тона 76,2 мм изстрели
252 тона 85 мм изстрели
21 тона 100 мм изстрели
17 тона 115 мм изстрели
83 тона 122 мм изстрели
94 тона 125 мм изстрели
211 тона 152 мм изстрели
20 тона реактивни дълбочинни бомби
23 тона бойни заряди
204 тона взриватели
68 тона пиротехнически средства
20 тона други взривни вещества

Фондови жилища

2009-04-26T08:17:00.000-07:00

"Фондови жилища" е малък жилищен комплекс в град София. Намира се в западната част на столицата. Предимство за квартала е многото зеленина, останала още от времето, когато тук е имало повече малки къщи с дворове.

На югозапад от квартал “Фондови жилища” се намира жк “Света Троица”, на запад е железопътната линия за Кулата и Солун; на североизток се намира трамвайното депо “Надежда”, а на югоизток се простира районът на Централния софийски затвор.

Архитектура

2009-04-26T08:16:00.003-07:00

Още през 1930-те и 1940-те години са построени малки тухлени блокчета на 2 и 3 етажа. На местата на малките къщи в кв. “Фондови жилища” в началото на 1960-те са построени тухлени блокове на по 3 етажа. В квартала има и 8-етажни панелни блокове с външни балкони, строени през 1970-те и 1980-те години.

В близост до железопътната линия има 2 блока тип ЕПК. В някои части на квартала има и по-нови панелни сгради. Първите от тях са построени в началото на 1980-те години. В квартала могат да се видят и по-стари къщи с дворове.

Обществени институции

2009-04-26T08:16:00.001-07:00

На територията на “Фондови жилища” се намира 100^-но ОУ и частна немска гимназия.

Транспорт

2009-04-26T08:14:00.000-07:00

За пътуване от и за кв. “Фондови жилища” могат да се ползват:

трамвай № 11 - спирки „Надлез Надежда“, „Ул. Йосиф Щросмайер“
автобусите № 77 и 82 - спирки „Надлез Надежда“, „Ул. Иван Йосифов“, „Ул. Йосиф Щросмайер“, „Ул. Крум Хр. Стоянов“.
тролей № 5 - спирка „Надлез Надежда“.
автобус № 53 - спирка „Ул. Йосиф Щросмайер“.

Сухата река

2009-04-26T08:11:00.002-07:00

Сухата река (оригинално име ж.к. „Суха Река“) е квартал на София. В квартала има много училища (44-то СОУ „Неофит Бозвели“ , 49-то ОУ „Бенито Хуарес“ и 166-то спортно училище „Васил Левски“ ). Кварталът е много популярен сред феновете на футболния отбор „Левски“, защото стадион „Герена“/„Георги Аспарухов“ се намира там.

Кварталът се намира на Североизток от центъра на София. Граничи с ж.к. "Хаджи Димитър" и кв. "Стефан Караджа" на запад и северозапад. На изток граничи с бул. "Ботевградско шосе" и кв. "Левски", а на север жк. "Левски В". Кварталът се намира в община "Подуяне". Основните връзки с центъра се осъществяват посредством трамвайна линия 22, автобусни линии 78, 79, 120, и тролейбусна линия 1.

Транспорт

2009-04-26T08:11:00.001-07:00

Тролейбусни линии: 1;
Трамвайни линии: 22;
Автобусни линии: 78, 79, 90, 100, 120;
Маршрутни линии: 17, 18, 28, 33, 34, 39, 49;
Метро линии:Трети метродиаметър на Софийското метро (Метрото се очаква да бъде завършено през 2020 г.)

Студентски град

2009-04-26T08:10:00.001-07:00

Студентски град е жилищен комплекс в София, съставен предимно от студентски общежития. Намира се близо до кварталите „Дианабад“ и „Дървеница“, в полите на Витоша, и е част от административния район „Студентски“ на Столична община. Първоначалното му название е Студентски град „Христо Ботев“. Включва няколко десетки многоетажни общежития с близо 20 хиляди обитатели [източник?] — предимно студенти от софийските висши училища. В последните години се наблюдава строителство и на друг тип сгради, непредназначени за студенти.

Транспорт

2009-04-26T08:04:00.000-07:00

Автобуси - № 67, 68, 69, 70, 88, 94, 102, 280, 413;
Маршрутни таксита - № 5, 5А, 7, 8, 20, 23, 32, 47.

Света Троица

2009-04-26T07:59:00.002-07:00

Света Троица е жилищен комплекс, разположен в западната част на град София. На юг кварталът граничи с кв. Илинден, на изток с жк Зона Б-18, на североизток с квартал Фондови жилища, на северозапад с ЖП гара „Захарна фабрика” и на запад с Гевгелийския квартал. Големите пъти артерии са бул. „Сливница“, бул. „Царица Йоана“, бул. „Константин Величков“. Кварталът е добре подреден и има много зеленина в междублоковите пространства. Кварталът е основан през 20-те години на 20 век от българи бежанци от Македония, предимно от град Дойран.

Архитектура

2009-04-26T07:59:00.001-07:00

Строителството в квартала е най-разнообразно. Повечето blockове са панелни и са строени от началото на 1970-те до края на 1980-те години. ЕПК blockовете също не са малко те са групирани по 3-4 и са пръснати в различните краища на жк. Света Троица по бул. „Сливница“, бул. „Царица Йоана“ и по малките улици на квартала. Стари тухлени blockове има в близост до парка и до бул. Константин Величков, те са строени в средата на 1960-те години. Строителството на нови тухлени кооперации тепърва се развива, съобразно транспортната инфраструктура.

Обществени институции и транспорт

2009-04-26T07:58:00.000-07:00

В Света Троица има четири училища (3^-то СОУ, 43^-то ОУ, 45^-то ОУ, 2^-ра Английска езикова гимназия), както и Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии, Професионална гимназия по транспорт и енергетика и Професионална гимназия по аудио, видео и телекомуникация.

В квартала се намират и две здравни заведения: СБАЛ на сърдечно-съдови заболявания и VI Диагностично Консултативен Център, както и сградата на столичното електроразпределение.

Транспортът в кв. Света Троица е съсредоточен по големите пътни артерии:

автобуси № 11, 53, 77, 82, 83, 309 и 310,
тролеи № 6 и 7.
трамваи № 3, 11, 15, 22
метро - спирка "Константин Величков";и спирка"Вардар"

Орландовци

2009-04-26T07:47:00.000-07:00

Орландовци е един от кварталите на София, намира се в североизточната част на града. Разположен е между кв. „Малашевци“ на югоизток и кв. „Илиенци“ на северозапад. В близост до квартала преминава Суходолска река, минаваща до ст.Георги Аспарухов. В квартала се намират църквите „Св. Петка Самарджийска” и „Св. Три Светители” както и 58 ОУ, както и Централните софийски гробища.

Младост

2009-04-26T07:03:00.008-07:00

Квартал „Младост“ е един от най-модерните и бързо развиващите се квартали в София. Той е разделен на пет района: 1, 1а, 2, 3, 4. Младост се смята за добро място за инвестиция в София. През последните години беше открит Бизнес парк София в „Младост 4“, чийто район се благоустроява и развива много бързо. В района се намират кино Арена, магазините Технополис и Комо. Старото име на местността е Ветрище. Младост е част от административен район Младост на Столична община.

Район „Младост“ е разположен югоизточно от централната част на столицата на площ от 1 678 хектара, което представлява 10% от територията на София.

Първите блокове на комплекса започват да се строят шестдесетте години. Сега блоковете в района наброяват общо 417 броя.

Общият брой на населението е 104 483 жители. Предпочитани части на Младост са били 1, 1а, 2 и донякъде 3, тъй като в края на 20 век в 4та част се е намирало голямо ромско гето. През първото десетилетие на 21 век ромското население намалява и благодарение на постоянно развиващия се Бизнес парк и тази част на квартала придобива европейски изглед.

Транспорт и съобщения

2009-04-26T07:03:00.007-07:00

Състоянието на вътрешната улична мрежа е добро. Транспортното обслужване основно се осъществява от автобусен, тролейбусен транспорт и маршрутни таксита с бързи и удобни за гражданите маршрути. Предстои в близко бъдеще и изграждането на метро в района, което качествено ще подобри транспортното обслужване на населението.

Пътищата на територията на район „Младост“ са асфалтирани, удобни за движение. Релефът е равнинен с характерните особености за преходната зона между Софийското поле и Витошкия планински масив.

Съобщенията в района са развити на високо ниво. 90% от населението е осигурено с домашни телефонни постове. На територията на район „Младост“ се намират три пощенски клона - в жк. „Младост 1“, жк. „Младост 3“ и жк. „Младост 4“.

Градски транспорт

2009-04-26T07:03:00.005-07:00

автобуси - № 4, 76, 88, 111, 213, 214, 305, 306, 313 и 413;
тролейбуси - № 5;
маршрутни таксита - № 1, 3, 4, 5, 6, 24, 29 и 36

Образование и култура

2009-04-26T07:03:00.003-07:00

В район „Младост“ функционират 15 общообразователни училища с общ брой на учениците - 10 078, като 5 от тях са частни. Изградени са и функционират 11 обединени и 5 целодневни детски градини с общ брой на децата в тях 1 811. 86% от децата са на възраст от 3 до 6 години. В района са регистрирани и 4 читалища, в които съществуват и функционират читалищни библиотеки.

Здравеопазване

2009-04-26T07:03:00.001-07:00

В жк "Младост-3" се намират Диагностично Консултативен Център XXV (бивша районна поликлиника) с планов капацитет за 40 000 жители и Медицински център "Св.Панталеймон". В същата сграда се помещава и частен Диагностично Консултативен Център "Доктор Грийнберг".

В жк "Младост 1" се намират Многопрофилна Окръжна болница "Света Анна", разполагаща с 894 болнични легла и Градският Онкологичен Диспансер.

Известни жители

2009-04-26T07:02:00.003-07:00

Владислав Карамфилов (Въргала) - актьор и шоумен
Теодор Елмазов - актьор
Наум Шопов - актьор
Мими Иванова - певица
Развигор Попов - музикант
Георги Георгиев Гого - актьор
Аспарух Минчев-тв водещ
Петър Джигански - Хуманист, Политолог

Социално - политическа дейност

2009-04-26T07:02:00.001-07:00

Район „Младост“ вече два мандата се управлява от коалиция „Обединени Демократични Сили“.

Местната администрация активно работи с неправителствени организации за устойчивото развитие и евроинтеграцията на района. Осъществява се комплексен локален модел за балансирано развитие.

На територията на района се намират много посолства, в това число и посолствата на Либийската Джамахирия, Йемен, Камбоджа, КНДР и др.

Районната администрация активно работи и с българо - либийската асоциация „Сахара“. Със съдействието на Район „Младост“ Асоциация „Сахара“ получи и обзаведе своя клуб и офис.

Район „Младост“ е изключително привлекателен за инвестиции. Открит е първият етап от изграждането на Бизнес — парк „София“. Изграден е и бизнес - център „Соравия“. Това са инвестиционни проекти, които ще разкрият голям брой работни места.

На територията на района се намират търговски обекти като „Метро“ (първият магазин от веригата бе построен именно тук), „Фантастико“, „Макдоналдс“, „Шел“, „Европа“, „Mr. Bricolage“, търговски комплекс „Боила“, търговски комплекси „Кондор“ и „Инвеко“, печатница „Демакс“, завод за производство на натурални сокове "Флорина — България " АД, и много други.

Тук са представителствата на „Опел“ и „Рено и Дачия", централният офис на „Мобиком“, офиси на „МобилТел“, "Глобул", "Хюлет Пакард" и други.

Изградени бяха и магазини от веригите „Била“, "Хит" и "Кауфланд", представителствата на „Тойота“, Международен Изложбен Център „Булгарреклама“, а отскоро функционира и "Princess Outlet Center", заедно с "Fun City", които обновиха старата сграда на търговски център Метроком. Срещу Бизнес Парк София на Околовръстното шосе се намира и най-големия търговски и сервизен център на Huyndai в Европа.

Не са забравени и малчуганите. За тях тук е изграден, единственият по рода си в страната - детски увеселителен парк „Патиланци“, който събира ежедневно деца от цяла България.

Общият брой на населението е 104 483 жители.

Обеля

2009-04-26T03:24:00.000-07:00

Обеля е квартал в София, намиращ се в границите на район Връбница. Състои се от три части: Жилищни комплекси (ЖК) Обеля 1 и Обеля 2 и квартал Обеля (бившето село). Между Обеля 1 и Обеля 2 над река Какач е разположена и метростанцията носеща името на квартала [1]. Обеля граничи с кварталите Люлин и Надежда, както и с гробищен парк Бакърена фабрика. В близост са изградени хипермаркети ХИТ и Практикер.

Люлин

2009-04-25T12:38:00.002-07:00

Жилищен комплекс „Люлин“ е квартал на град София. Наброява приблизително 120 000 души. Той е включен в административен район „Люлин“ на Столична община. Люлин е най-големият жилищен комплекс (комплекс с жилищни blockове) в България. Кръстен е на планина Люлин.

Люлин е разположен в северозападната част на София. Западно от квартала е околовръстният път и кв. Филиповци. Североизточно е булевард „Европа“ (бивш „Баба Парашкева“), който на изток става булевард „Сливница“ (бивш "Вълчо Иванов"). Отвъд бул. „Европа“ е кв. „Модерно предградие“. На югозапад е Западен парк - един от няколкото големи градски паркове в София.

История

2009-04-25T12:38:00.001-07:00

В средата на 60-те години на ИПП "Софпроект" е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал Модерно предградие и на свободните площи около него.По онова време Модерно предградие е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. Модерно предградие.

Проектът за района е изготвен от колектив на "Софпроект" с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди Царица Йоанна и Панчо Владигеров) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района. В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. Баба Парашкева/Вълчо Иванов (днес Европа/Сливница) по подобие на бул. Цариградско шосе с изграждане на безсветофарни кръстовища на две нива за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната МС "Западен парк" е предвиден пътен възел на две нива). Съгласно проекта цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи - главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад спрямо съседните и ги проектират с различна етажност).

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в Люлин се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. - Бс-69-Сф (разработена от ИПП "Софпроект" и прилагана от ДК-1 "Военна рампа") и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 "Земляне"). Строежът започва от трети микрорайон, а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-79 г. Около 1977 г. започва и настаняването в готовите жилища, макар че по онова време почти нищо от прилежащата инфраструктура не е изградено. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара (това са автобуси 108, 109 и 110).

В хода на строежа първоначалният проект е коригиран и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8, 9 и 10 микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. Панчо Владигеров, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят). Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен "Люлин". През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин 1 - Сточна гара,, по-късно удължена до Люлин 3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8, 9 и 10), но част от тях (откъм бул. Европа) остава незавършена. Така и не се реализират нито предвидените спортни съоръжения, нито главният обществен център, нито многоетажните паркинги, нито реконструкцията на бул. Баба Парашкева и Вълчо Иванов. В този период се откриват и "бързи" автобусни линии по маршрутите на 109 и 110.Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия - тб 7, а в края на 80-те - и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на 8. Линията на метрото от Люлин до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 30 години след първата копка.

Микрорайони

2009-04-25T12:37:00.000-07:00

Ж.к. „Люлин“ е разделен на 10 микрорайона. Микрорайони 1-5 са разположени до Околовръстния път, микрорайони 6 и 7 са югоизточно от „Царица Йоана“ а микрорайони 8-10 са между бул. Европа и бул. „Царица Йоанна“ (бивш бул. „Пиротски“), под който минава първата завършена линия на софийското метро.

Трицифрената номерация на блоковете в Люлин е свързана с номера на микрорайона в който се намират, така в мк 2 до мк 9 номерата на блоковете започват с номера на микрорайона, в мк 1 започват с „0“, а в мк 10 - с „1“.

Строителството в жк „Люлин” е предимно панелно. Панелните блокове в комплекса са строени от началото на 70-те до средата на 90-те години на 20-ти век. ЕПК блокове има почти във всички части на квартала, изключение прави само Люлин 1. ЕПК-сградите, които са от западната страна на бул. „Петър Дертлиев” (бивш бул.[източник?] "Добринова скала", преди това - "XI конгрес на БКП" [1]) са нови, но в тях няма ТЕЦ. Новото строителство е съсредоточено предимно в микрорайоните, през които минава Столичното метро и около центъра на комплекса. Стари тухлени блокове, строени преди 1990 г., няма. В североизточните части на Люлин 9 и Люлин 10, до границата с бул. Европа има еднофамилни къщи с дворове и няколко нови кооперации. В Люлин 8, около големите магазини Билла и Технополис тече усилено строителство на нови жилищни сгради. В Люлин 3, Люлин 6 и Люлин 7 в последните години се разгърна строителство на офис и жилищни сгради. В останалите микрорайони от няколко години насам се строят самостоятелни търговски обекти. Тенденцията е кварталът да се застрои с много нови и качествени жилищни сгради, бизнес-центрове и комплекси за спорт и отдих.

Транспорт

2009-04-25T12:36:00.000-07:00

Към жк. Люлин водят:

тролейбусни линии 6 и 7,
трамвайна линия 8,
автобусни линии 42, 43, 53, 54, 81, 82, 108, 111, 309, 310.

В Люлин са разположени и метростанции Западен парк, Люлин и Сливница от първи метрорадиус. Част от историята на ж. к. Люлин са автобусна линия 112, тролейбусни линии 10 и 12 и трамвайна линия 21.

Образование, култура здравеопазване и администрация

2009-04-25T12:35:00.002-07:00

Образователната система, решена на териториален принцип, по микрорайони, включва 11 обединени детски заведения (ОДЗ), 4 централни детски градини (ЦДГ) и комплекс за детско хранене.

Училищата в района са:

137^-мо СОУ - 1^-ви микрорайон, на ул. 335
90^-то СОУ - 2^-ри микрорайон, на ул. 204
3^-то ОУ - 3^-ти микрорайон, на ул. 307
33^-та Езикова гимназия - 3^-ти микрорайон, на ул. 308
96^-то СОУ - 4^-ти микрорайон, на ул. „Никола Беловеждов“
97^-мо СОУ - 5^-ти микрорайон, на ул. „Кап. Иван Златев“
27^-мо СОУ - 6^-ти микрорайон, на ул. „Петър Горанов“
Частна Немска Гимназия „Ерих Кестнер“ - 6^-ти микрорайон
79^-то СОУ - 7^-ми микрорайон, на ул. 704
56^-то СОУ - 8^-ми микрорайон, на ул. Търново
40^-то СОУ - 9^-ти микрорайон, на ул. „Ген. Никола Генев“
37^-мо СОУ - 10^-ти микрорайон, на ул. „Майски ден“

На територията на комплекса се намира новопостроената църква „Св. Св. Климент Охридски“ на ъгъла на булевардите „Панчо Владигеров“ (бивш. "Красная Пресня") и „Джавахарлал Неру“ (бивш. бул. "Л"), Културен център „Люлин“ и четири читалища.

Жк „Люлин“ е един от районите с най-младо население в столицата. Жителите му ползват здравните услуги на ДКЦ, разположен в сградите на двете бивши поликлиники 26^-та /2^-ри микрорайон/ и 12 п-ка /9^-ти микрорайон/, два стоматологични центъра и една частна клиника „Медива“.

Община „Люлин“ се намира в 3^-ти микрорайон на бул. „Захари Стоянов“.

Икономика и спорт

2009-04-25T12:35:00.001-07:00

На територията на Люлин- 6-ти м.р. са намира и спортна зала на „Левски-Сиконко“, както и големия открит басейн „Люлин Бийч“, Търговският „Силвър Център“. В този микрорайон се намират и хипермаркети „БИЛА“, „ФАНТАСТИКО“. Близо до метростанция „Западен парк“ се намират и едни от най-големите мебелни магазини в столицата — „ARON“ и „Лабиринт“.

В Люлин- 3-ти микрорайон е един от най—големите кооперативни пазари в столицата, също и супермаркет от веригата „ЕВРОПА“. В комплекса са разположени също и големите магазини за бяла и черна техника „Техномаркет Европа“, „Технополис“, „Технолукс“, магазин от веригата „Мосю Бриколаж“, близо е и „МЕТРО“-2. В района има обособена и промишлена зона.

Красно село

2009-04-25T10:18:00.000-07:00

„Красно село“ е квартал на град София. Красно село се намира в западната част на София и е включен в район „Красно село“ на Столична община. Основна транспортна артерия, която разделя квартала, е бул. "Цар Борис III" (бивш "Девети септември"). Друг основен булевард, преминаващ през квартала, е бул. „Гоце Делчев“ (бивш "Емил Марков"). Красно Село и квартал Лагера се припокриват донякъде.

В Красно село се намира и едноименния покрит пазар, Кооперативен пазар „Красно село“, Национална Разузнавателна Служба, Завод за трамваи "Трамкар" и звукозаписните студия на "Балкантон".

След Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война стотици семейства на бежанци (главно от Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини) се насочват към по-големите градове на България, търсейки препитание. По това време и преди началото на Втората световна война Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установявят в тогава сателитния квартал на София. Отделни части на днешния район Красно село са известни като Добруджански квартал, Царибродски квартал и др. Примери за носталгия по родните места има в архитектурни елементи на бежански къщи в Красно село, като кулата на ъгъла на „Черна Вода“ (сега "Съвет на Европа") и „Гебедже“ (вижте снимката).

За растежа на Красно село допринася и географската значимост на западният транспортен коридор, водещ към Перник. Една от първите трамвайни линни на Балканите, тогава наричана Княжевска, е официално открита на 1 януари 1901 по булевард „Цар Борис Трети“. Другите три трамвайни линии, открити по същото време, са Цариградската, Подуянската и Алабинската линии. Населението на този квартал е 140 000 - преброено през ноември 2007.[източник?]

За района е характерно по-старото, монолитно строителство, в периода след 1970 година, и ЕПК строителството - след 1980 година. Такива сгради са застроени предимно в западната част на квартала, в близост до бул. Цар Борис III и пазар „Красно село”. В квартал Красно село има голяма детска градина, която се намира на ул. „Дебър”, заемаща почти цялото разстояние от кръстовището с ул. "Хубча" до кръстовището с бул. "Стефан Тошев".

"Красно село" получава името си в края на ХІХ век и негов кръстник е поетът и писател Иван Вазов. Бил е вдъхновен от спретнатите зелени дворчета и улички, докато пътувал с файтон по обичайния си маршрут за разходка към Княжево. А се присъединява като квартал към София през 1951 г.

Бояна

2009-04-25T10:09:00.001-07:00

Бояна е квартал на София. Намира се на 9 km южно от центъра на града, над Софийското поле и е част от административния район „Витоша“ към Столична община.

Квартал „Бояна“ е елитен и скъп столичен квартал с огромно културно наследство. Разположен е в полите на Витоша, има прекрасна гледка към града и планината, както и исторически паметници.

В Бояна живеят президентът на България, министър-председателят и председателят на Народното събрание. По булевард "България" може да се достигне директно от Бояна до центъра на столицата.

История

2009-04-25T10:08:00.001-07:00

Във връзка с въстанието на цар Петър Делян през 1040 г. и нашествието на печенегите през 1048 г. българските и византийските исторически извори споменават тук крепост: „Има яка българска крепост Боян. Там бяха именити и войнствени мъже-българи, а техният войвода там бе тъй нареченият Ботко. Като се окуражеха в своята храброст, те излизаха вън от крепостта, за да се бият, като че ли се срамуваха да останат в крепостта.“ (Какавмен за въстанието на Цар Петър Делян). Името на крепостта Батил най-вероятно е свързано с това на споменатия като Ботко войвода. Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).

В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян част от която е била самата Боянска църква и са живели аристократи на Втората българска държава.

През 1938 г. е създадена Голямата градска община на София, към нея е присъединена Бояна, която губи статута си на село едва през 50-те на 20. век години.

Забележителности

2009-04-25T10:07:00.000-07:00

Национален исторически музей, резиденция "Бояна";
Боянска църква "Св. св. Никола и Пантелеймон";
Боянският водопад е природна забележителност, която е любима дестинация на много столичани за почивните дни.
Боянският проход "Копитото" стига до южния склон на Витоша. Там има множество хотели, хижи, писти и ресторанти.

Около Бояна има важни и строго охранявани поделения на Военно-въздушните сили на Българската армия. В квартала се намира Националният киноцентър и къщата на Big Brother/VIP Brother.

Здравеопазване и социални грижи

2009-04-25T10:06:00.000-07:00

В Бояна се намират:

Детско-юношеската психиатрична клиника. Водещо за страната специализирано и учебно заведение. Приемник и продължител е на най-добрите традиции в психиатричното обгрижване на деца и юноши, получили развитието си от 50-те години на миналия век с дейността на проф. Хр. Христозов и проф. М.Ачкова и получили европейско признание още през 1987 година с провеждането на VIII-я Конгрес на Европейската общност по детско-юношеска психиатрия (ESCAP) в нашата страна. Клиниката е профилирано звено към Катедра "Психиатрия" на Медицинския университет в София.
Лицензираният дом за стари хора "Света Богородица".
Специална детска градина № 112 за деца с множествени разстройства в умственото развитие.

Овча купел

2009-04-25T09:56:00.000-07:00

Овча купел е квартал в София, част от район Овча купел на Столична община. В него се намира стадион „Славия“, където играе едноименният футболен отбор ПФК „Славия“.

Овча купел е един от западните квартали на София. Той се състои от три части: Овча купел 1,2 и стара част. Намира се на 6 км от центъра на града. Разполага с мини парк за разходки и детски увеселителен парк. Има търговски център с най-разнообразни стоки и услуги. До 80-те години на 20 в. функционира и банята на квартала, която има лечебна вода.

6 септември е празник на квартала, когато традиционно се провежда бирфест. Тогава улица "Монтевидео" се затваря и се оборудва със сцена, маси, въртележки и всякакви забавления.

За произхода на името на квартала се разказва легенда. Едно време зелените площи на този район били предпочитани от много овчари. Почвата била много мека и на много места имало блата - затова, когато овцете пасели, оставяли куполи в земята. В тези куполи се събирала вода,за която се смятало че е била лечебна. Оттук идва и името Овча купел.

Има и друга легенда за произхода на името. В миналото през тази местност е текла река (сега ако се погледне по от високо квартала, може да се проследи от къде точно е минавала по ниско построените блокове). На един овчар, който бил беден и нямал нищо друго освен няколко овце ,които му стигали колкото да се изхрани, му се разболели овцете и той бил обречен на глад. Правил всичко възможно да ги излекува но не успявал докато един ден не ги завел да ги изкъпе в гйолчета ,които се били образували около реката. След няколко дни овцете оздрявяли и тази местност била кръстена на "къпаните овце" - Овча Купел.

Обществени институции

2009-04-25T09:55:00.000-07:00

В Овча купел се намира Нов български университет.
Училища: 151-во (преименувано на Национално СОУ 'София'), 88-мо, 66-то и 149-то, както и Професионална гимназия по електротехника и автоматика.
В квартала има 4 детски градини.

Галерия

2009-04-25T09:34:00.000-07:00

Някогашната баня (щракни върху снимката за голям размер)

Олющената фасада на банята

ул."Киевска"

Кокетна къща в квартала

ул."Ангелов връх"

ул."Загребска"

Стара къща с куличка

Транспорт

2009-04-25T09:26:00.000-07:00

Автобуси - № 30, 31, 35, 41, 81, 87, 150;
Трамвай - № 1;
Метро - Метростанция Обеля.

Надежда

2009-04-25T05:12:00.000-07:00

Надежда е един от кварталите на град София, основна част от район Надежда. Кварталът се намира в северната част на столицата. На север граничи с кварталите Връбница-1 и Връбница-2. На изток граничи със Свобода и Илиянци. На юг с Лев Толстой и Триъгълника. На запад със Захарна фабрика и с Модерно предградие. От североизточната граница на квартал "Надежда" започва Северният парк. Основната транспортна артерия на квартала е булевард Ломско шосе.

История

2009-04-25T05:11:00.000-07:00

Първите къщи са построени през 1907 г., от железничари от жп-работилницата. На 1 януари 1924 г. "Надежда" се обособява като самостоятелна административна единица, а от септември 1936 г. става център на съставна община, която включва селата Връбница, Илиянци и Обеля. В началото на 1936 г. посочените села се отделят и "Надежда" продължава да съществува като самостоятелна община.

Счита се, че кварталът е кръстен от първите заселници в чест на най-малката сестра на цар Борис III - княгиня Надежда.

Според друга версия, преди застрояването на местността, приблизително в центъра на днешния квартал имало крайпътен хан. Ханджията отглеждал кучка на име Надежда. Когато било тъмно, пътниците се ориентирали по нейния лай и казвали: "А, ето я Надежда!". Тази история за произхода на името на квартала е разказана от Румен Дочев, един от потомците на въпросния ханджия.

Старото име на "Надежда" 4-та част е "Момкова махала".

Обществена инфраструктура

2009-04-25T05:10:00.002-07:00

На територията на квартала се намират:

16-то ОУ "Райко Жинзифов";
61-во ОУ "Св.св. Кирил и Методий";
54-то СОУ "Св. Иван Рилски"
102-ро ОУ "Панайот Волов";
15-то СОУ "Адам Мицкевич";
74-то СОУ "Гоце Делчев";
101-во СОУ "Бачо Киро";
СОУ за деца с нарушено зрение "Луи Брайл";
3-то помощно училище;
8-ма поликлиника;
Общински културен институт "Надежда" (дом на културата) ;
Читалище "Съзнание";
Църква "Свети Дух" ;
Полицейски участък "Надежда" към 2-ро РПУ;
пощенски станции, детски градини и други.

Търговско-промишлена инфраструктура

2009-04-25T05:10:00.001-07:00

Хипермаркет Билла
Office 1 Суперсторе
бензиностанция на Shell
Супермаркет Фантастико
Супермаркет 345
заведението "Паста часа" (така наречения "Патладжан")
кафе "Релакс" (до автомивката)

Транспорт

2009-04-25T05:08:00.000-07:00

автобусни линии № 35, 83, 85, 86, 87, 108, 150;
трамвайни линии № 1, 6, 7;
маршрутни линии № 2, 7, 9, 12, 31, 36, 45;
метро - планирано е след 2012 г. на територията на квартала да влязат в експлоатация 4 станции.

Модерно предградие

2009-04-25T03:58:00.000-07:00

Модерно предградие е квартал в София. Включен е в район Връбница на Столична община. Кв. „Модерно предградие”, като жилищен комплекс е нов квартал, който се намира в западните части на София. На юг граничи с жк. „Люлин“ – 9-ти и 10-ти микрорайон – границата е бул. „Сливница“, една от най-големите пътни артерии, осигуряваща бързо предвижване до центъра. На запад се простира до бул. „П.Владигеров“ (или „Обелско шосе”), където на ъгъла с бул. „Сливница“ има станция на метрото. На север граничи с жк. „Надежда“. На изток кварталът граничи с индустриалната зона на Захарна фабрика. Населението на квартала живее предимно в къщи. Има и панелни блокове. Блоковете са 9 на брой, на по 8-9 етажа. Строени са в началото и средата на 90-те години.В тях живеят предимно млади семейства с деца. Има добре заредени магазини, кафета, пицария, тото, поща, две аптеки и два салона за красота. В квартала се намира Националната гимназия за древни езици и култури - на улица „Баба“ №16, читалище „Св.Св. Кирил и Методий“, както и храмът „Свети Мина“. В близост е разположен гробищният парк „Бакърена фабрика“. Метростанция „Сливница“ е на територията на самия квартал. Има удобен транспорт: до центъра се стига за около 20 мин - автобус №108 до кв. „Надежда“ и стоков базар „Илиенци“ с автобуси №53, №82 и №309 до Централна гара.

Галерия

2009-04-25T03:52:00.006-07:00

ж.к. Младост 1 (щракни върху снимкатаза голям размер)

бул."Ал.Малинов" в ж.к. Младост 1

ж.к. Младост 2

ж.к. Младост 3

Ново строителство в ж.к. Младост 4

гледка към Витоша, ж.к. Младост 4

Детски развлекателен център "Патиланци"

Галерия

2009-04-22T11:46:00.002-07:00

Блок 608

Търговски комплекс „Силвър Сентър - Люлин“

Люлин е квартал на контрастите

Храм „Св. Климент Охридски“ (1999)

Плажът в Люлин

Изглед от тунела

Люлин през нощта

Централата на Булгаргаз във 2-ри микрорайон

Трамвай 8 в „Люлин 5“

Лозенец

2009-04-22T11:41:00.000-07:00

Лозенец е квартал близо до центъра на София. Част е от едноименния административен район. Северната му граница е Перловската река, а на юг надморската височина расте. От бул. „Никола Вапцаров“ на юг следват други части от район „Лозенец“.

На северозапад “Лозенец” граничи със булевардите “Евлоги Георгиев” и “Арсеналски”, на североизток с бул. Драган Цанков”, на югоизток с булевардите “Н. Вапцаров” и “Пейо Яворов”, и на запад се простира до ул. “Козяк”.

История

2009-04-22T11:39:00.002-07:00

Старото име на местността е Корубаглар (на турски: лозя в гори), по-късно Курубаглар (означаващо сухи лозя; с това име се среща при Вазов и Дебелянов) свидетелства, че до Балканската война той е незастроен. През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на Дружество „Работник“.[1] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорната) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.

По време на бомбардировките на София през 1944 г., квартал "Лозенец" е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.

Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско и Вакарелско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец" и „Горни Лозенец". Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век. В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т. нар. „Римска стена“ - ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. Сега (след 1950 г.) там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 - 2005 г. храм „Св. Мина“.

В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум” е правителствената резиденция “Лозенец”. На бул. „Драган Цанков” № 4 е сградата на Българското национално радио.

Градоустройство

2009-04-22T11:39:00.001-07:00

В Долни Лозенец все още има предимно стари жилищни кооперации по 3-4 етажа и 2-етажни къщи. В Горни Лозенец още от 1970-те год. са строени и високи жилищни блокове.

Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Има много кафенета и магазини. Към 2007 г. значителна част от улиците са павирани.

Образование

2009-04-22T11:35:00.002-07:00

На територията на квартала се намират:

Университет за архитектура, строителство и геодезия - бул.”Хр. Смирнински” 1;

Факултети на „Софийски университет”:

Биологически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”- бул. „Драган Цанков” 8
Физически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”- бул.”Джеймс Баучер” 5
Факултет по математика и информатика на СУ “Св. Климент Охридски”- бул.”Джеймс Баучер”

Химически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”- бул.”Джеймс Баучер” 1

В квартала има много елитни държавни и частни средни училища, както и детски градини:

Националната финансово-стопанска гимназия, ул. “Розова долина” 1;
Националната природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов", ул.”Бигла” 52;
Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев”, бул. ”Евлоги Георгиев” 34
Професионална гимназия по облекло "Княгиня Мария Луиза", бул.” Черни връх” 37;
Софийска духовна семинария "Св.Иван Рилски ", пл. “ Велчова завера” 2;
35^-то средно езиково училище "Добри Войников", ул.”Добри Войников” 16;
21^-во средно общообразователно училище "Христо Ботев", ул. “Люботрън” 12;
Частна професионална гимназия "Банкер", ул. “Д. Хаджикоцев” 44;
Професионален моден колеж АРТ-Авангард, ул. “Света гора” 17;
Професионална гимназия по мениджмънт в спорта и туризма, ул."Димитър Димов" 13;
Професионално училище за охранители "Балкан Секюрити", ул."Богатица" 10-12;
107-мо ОУ "Хан Крум", ул.“ Димитър Димов” 13;
120-то ОУ "Г.С.Раковски", ул.”Папа Йоан Павел II“ 7;
122-ро ОУ "Николай Лилиев", ул. “Презвитер Козма” 2;
139-то ОУ "Захари Круша", ул. “Д. Хаджикоцев” 44;
ОУ с ранно чуждоезиково обучение "Д-р Петър Берон", ул."Черни Връх" 67;
ОУ с ранно чуждоезиково обучение "Българско школо", ул."Екатерина Нанчева" 1;
Шесто помощно училище, ул. "Русалийски проход 12;
Детска градина № 19, бул.”Хр. Смирнински” 36;
Детска градина № 92, ул.”Розова долина “ 12А;
Детска градина "Алиса", ул."Горски пътник" 30